Аз отново оставям ти ребуси

и отново си тръгвам,сама.

Прегърни ме за сбогом в себе си,

знам,трудно е даже това!

Погледни ме и нищо не питай,

не протягай към мене ръка!

Знам,виждаш в очите присвити

безкрайна обич и много тъга.

НО това е живота! Разделя ни,

ти в един свят,към моя потеглям сега

и ще чакаме срещи във времето

докато не ни отнесе вечността.

Прегърни ме,прегърни ме на тръгване,

но направи го само с твойта душа.

Не протягай ръката! Ето,съмва се..

.....................................................................

Да! Ще ти се обадя! Веднага щом излетя!

Изключително силен стих.
Много неща казваш с него, много чувства разкриваш :))

Blagodarq!!!

...поредно осъзнаване-времето не съществува, в пространството душите са слети в едно...сърцето е мястото на светлина.

:)usetila si go mnogo to4no:))))))))))),a lunnata sonata e sred edna ot liubimite mi:)))))))))

Прегърни ме в себе си!
Не ме давай още там,
където ще сме заедно!
Тук, днес ми дай!
Ръката ми не чакай
и отгатни къде тя тебе чака!
А аз ти се обаждам…

:) tuk ve4e se izmakvam samo s usmivka,koqto ti 100% pravilno 6te raz4ete6:)))))))))))))))

сещаш ме за нещо одавна забравено ....

Че пътища родени които се пресичат
от болка вцепенени ..пияни криволичат..
че срещите случаини макар и в сладост тленни
обаче са нетраини .. ни първи ни последни

holdan ,slance moe:)!
kakto vinagi si prav !umna si mi glavica!:))))))
celuvka ot men:))))))))))