Ако мислите ни се вмъкват в нечии публикувани,то можем ли да смятаме,че е редно да ги представим за наши?Дали това е висшият интелект?Интелигентност ли е това?
Защо се питам ли?
Защото четох постинг,който не коментирах,не че е лош,но..сравнили го с темата към която е линка...
Ако кажа ПЛАГИАТСТВО ще хукнете да спасявате единието...затова мога само да препоръчам,ако прочетете линка да хукнете да възхвалявате ума и интелигентността на съблогерката все едно ,че не сте прочели публикацията от 14.12.2006г.

 

Духовно здраве и духовна интелигентност. Лична философия, вътреличностни процеси и проекцията им в междуличностните отношения. Формиране на последователна и непротиворечива линия на поведение на индивида.

 

Духовното здраве е състояние на издигнатост на съзнателно-волевата сфера на индивида над хода на събитията и умението му да поставя травмиращите въздействия на социалната среда в контекста на собствената си лична философия и ценностна система. Последната бидейки устойчиво йерархизирана дава възможност за избирателно пресяване на първостепенните и значими пред маловажните и второстепенни задачи и цели.

Нашата  интелектуална или рационална интелигентност е  онова което използваме за решаването на логически или стратегически проблеми. Психолозите разработват тестове за  измерването й и тези тестове се превръщат в средство разпределянето на хората по степен на интелигентност. Известна е като коефициент на интелигентност или КИ (IQ), за който се предполага, че може да определи какви са способностите на човека. Колкото по-висок е коефициентът на интелигентност, твърди теорията, толкова по-висок е интелектът на индивида.

От друга страна емоционалната интелигентност, КЕ (коефициент на емоционалност) - е също толкова важен. КЕ ни позволява да разбираме чувствата - нашите собствени и тези на другите хора. От него зависи съпричастността ни, състраданието ни, мотивацията ни и способността ни да реагираме адекватно на болка и удоволствие. Както изтъква Голман, КЕ е основно изискване за ефективното използване на КИ. При увреждане на частите на мозъка, отговарящи на чувствата, ние ще мислим по-неефективно.

            В края на века множество нови, но засега ненапълно осмислени научни данни показват, че съществува трети “К”. Цялостната картина на човешкия интелект ще добие завършен вид едва след анализ на нашата духовна интелигентност, или накратко КД. Под КД се разбира онзи интелект, чрез който размишляваме върху проблеми на смисъла и ценностите и ги решаваме, онзи интелект, чрез който можем да поставим действията и живота си в един по-широк, по-богат и наситен със смисъл контекст, онзи интелект, чрез който преценяваме, че даден начин на действие или жизнен път е по-значим от друг. КД е необходимата основа за доброто функциониране както на КИ, така и на КЕ. Това е нашият висш интелект.

Нито КИ, нито КЕ, поотделно или заедно, са достатъчни, я да обяснят цялата сложност на човешкия интелект или богатството на човешката душа и въображение. Компютрите имат висок КИ: те познават правилата и могат да ги следват безпогрешно. Животните често имат висок КЕ: имат усещане за ситуацията и умеят да реагират адекватно. Но нито компютрите, нито животните питат защо ситуацията или правилата са такива и дали биха могли да бъдат различни или по-добри. Те действат в рамките на ограниченията, играят „ограничена игра". КД позволява на хората да проявяват творчество, да променят правилата и да преобразяват ситуациите. Той ни позволява да играем с ограниченията, да играем „неограничена игра". КД ни дава различителна способност. Дава ни морален усет, умение да смекчаваме строгите правила чрез разбиране и състрадание, а също и да почувстваме кога разбирането и състраданието са стигнали до своя предел. Ние използваме КД, за да се борим с въпросите за доброто и злото и да си представяме неосъществени възможности - да мечтаем, да се стремим, да се измъкнем от калта.

Именно в тази преобразяваща сила е основната разлика между КД и КЕ. Както казва Даниел Голман, моята емоционална  интелигентност ми позволява да преценя ситуацията и после да съобразя поведението си с нея. Това означава да действам в границите на ситуацията, позволявайки й да ме ръководи. Но моят духовен интелект ми разрешава да попитам дали изобщо искам да бъда в тази ситуация. Дали не бих предпочел да я променя и да създам по-добра? Това означава да работя с ограниченията на ситуацията, така че аз да я ръководя.

И накрая, тъй като КД оперира буквално от центъра на мозъка чрез обединяващите неврологични функции на мозъка, той обединява всичките ни видове интелигентност. Благодарение на КД ние сме напълно разумните, емоционални и духовни същества, които сме.

Теоретически, трите основни вида интелект работят заедно и взаимно се подкрепят. Мозъците ни са устроени така, че да са в състояние да го правят. Но всеки от тях -КИ, КЕ и КД - има своя собствена област и може да функционира самостоятелно. Следователно, ние не сме непременно еднакво силни или слаби и в трите сфери. Не е необходимо да имаш висок КИ или КД, за да бъдеш с висок КЕ. Някой може да има висок КИ, но нисък КЕ и КД и така нататък.

КД (на базата на третата нервна система в мозъка, на синхронизираните нервни осцилации, които обединяват данните в целия мозък) за първи път ни предлага жизнеспособен третичен процес. Този процес обединява, интегрира и е способен да трансформира материала на другите два процеса. Той улеснява диалога между разума и чувствата, между ума и тялото, осигурява опорна точка за израстване и преобразяване и дава на Аза активен, обединяващ, придаваш, смисъл център.

Всеки от нас ще открие основните аспекти на съзнателната си индивидуалност разпределени по листенцата на “лотоса 4 на Аза. По-надълбоко всяко листче има свой пласт на първичния процес, свои несъзнавани и частични телесни асоциации, мотивации и така нататък. В най-дълбоката част на този пласт на несъзнавано се крие колективното несъзнавано с неговите архитипове, описани от Юнг. В центъра на лотоса е третият пласт, ядрото на Аза, откъдето извличаме енергията и потенциала за преобразяване. Шестте листчета на лотосовия цвят и неговият център съответстват и на седемте чакри, описани в индуистката Кундалини Йога, и на много други мистични и митологични структури в будизма, Древна Гърция, юдейската кабалистична мисъл и християнските тайнства.

Днес основният въпрос в човешките умове е свързан със смисъла. Много автори посочват, че основната криза на нашето време е нуждата от по-висш смисъл. Когато хората се съберат да пийнат или да хапнат, разговорът неминуемо се насочва към Бога, към смисъла, към проницателността, към ценностите, към духовния копнеж. Днес мнозина са постигнали безпрецедентно равнище на материално благополучие и въпреки това чувстват, че имат нужда от нещо повече. Немалко хора говорят за празнота „тук", посочвайки корема си. Това „повече", което ще запълни празнината, рядко е свързано с официалната религия. В действителност, повечето хора, търсещи духовно удовлетворение, не намират Връзка между своя копнеж и официалната религия.

Връзката между КД и религията не е задължителна. За някои КД може да намери израз чрез официалната религия, но религиозността не гарантира висок КД. Много хуманисти и атеисти имат изключително висок КД; много парадиращи с религиозността си хора имат твърде нисък КД. Направени преди петдесет години от психолога Гордън Олпорт проучвания показват, че повечето хора имат религиозни преживявания извън официалните религиозни институции, отколкото в тях.

Конвенционалната религия представлява наложен отвън сбор от правила и вярвания. Те са спуснати отгоре, наследени от свещеници, пророци и свещени книги или възприети чрез семейството и традицията. КД е вътрешна, вродена способност на човешкия мозък и психика, чийто първоизточник е сърцето на самата Вселена. Това умение, развивано в продължение на милиони години, позволява на мозъка да намира и да използва смисъла при решаването на проблемите. Бързите промени в западния свят през последните три века са принудили конвенционалните религии да търсят изпълване със смисъл. Сега ние трябва да използваме вродения си КД, за да проправяме нови пътеки, да намираме освежи изрази на смисъла, нещо, което ни трогва и е способно да ни направлява отвътре.

Духовната интелигентност е интелигентност на душата. Това е интелектът, чрез който лекуваме раните си и възстановяваме своята цялостност. Днес твърде много от нас живеят разкъсан живот. Ние копнеем за онова, което поетът Т. С. Елиът нарича „по-тясна връзка, по-дълбоко общуване", но не намираме почти никаква помощ в скования от егото Аз или в съществуващите символи или институции на нашата култура. КД е интелектът, който почива в онази дълбока част от Аза, която е свързана с мъдростта извън Егото или съзнателния ум, това е интелектът, с който творчески откриваме нови ценности. КД не е зависим от културата или от ценностите. Той не произтича от съществуващите ценности. Той по-скоро създава самата възможност изобщо да имаш ценности. През цялата човешка история всяка култура е имала някакъв набор от ценности, макар те да са различни при различните култури. Следователно, КД предшества всички ценности и всички култури. Затова той предшества и всяка форма на религиозност, чрез която може да се прояви. КД прави религията възможна (може би дори необходима), но КД не зависи от религията.

Работата на австрийския невролог Волф Зингер през 90-те години върху т. нар. „проблем на свързването" показва, че в мозъка съществува неврологичен процес, който обединява и  осмисля нашите преживявания и буквално „споява" преживяванията. Преди работата на Зингер върху обединяващите, синхронизирани нервни вибрации в целия мозък, невролозите и останалите учени различаваха само две форми на нервна мозъчна организация.

Едната от тези форми, серийните нервни връзки, е основата на нашия КИ. Серийно свързаните нервни пътища позволяват  на мозъка да следва правила, да разсъждава логично, разумно и последователно, стъпка по стъпка. При втората форма,  мрежовата нервна организация, групи от до сто хиляди неврона са свързани хаотично с други големи групи. Тези нервни мрежи са основата на КЕ, нашия интелект, ръководен от емоциите, разпознаващ шаблони и изграждащ навици. Съществуват както серийни, така и паралелни компютри и те имат различни възможности, но и двата вида не оперират със смисъла. Никой компютър не може да попита: „Защо?" Работата на Зингер върху обединяващите нервни вибрации е първото загатване за трети вид мислене, обединяващото мислене, и съпътстващата го трета форма на интелигентност, КД, който може да се справя с подобни въпроси.

Като продължение на работата на Зингер са проучванията на Родолфо Линас от средата на 90-те години върху спящото и будното съзнание и свързването на познавателни случки в мозъка получава силен тласък от новата МЕГ (магнито-енцефалографска) технология, позволяваща цялостни изследвания на вибрационните електрически полета на мозъка и свързаните с тях магнитни полета.

В тази насока харвардският невролог и биолог-антрополог Терънс Дийкън неотдавна публикува нов труд върху произхода на човешкия език ( The Symbolic Species,1997). Дийкън показва, че езикът е чисто човешка, изцяло символна, центрирана около смисъла дейност, която се е развивала паралелно с бързото развитие на челния дял на мозъка. Нито съществуващите компютри, нито дори човекоподобните маймуни (с редки и ограничени изключения) умеят да използват езика, тъй като им липсва способността на челния дял да се справя със смисъла.

Изследванията на невробиолога Дийкън върху езика и символичното изразяване показват, че от гледна точка на еволюцията човекът е използвал КД за развитието на мозък си. КД ни е „подготвил" да се превърнем в това, което сме, и ни дава възможността за по-нататъшно „пренастройване" - за израстване, трансформиране и доразвиване на човешкия ни потенциал.

Ние използваме КД, за да творим. Обръщаме се към него, когато трябва да проявим гъвкавост, проницателност или творческа спонтанност.

Използваме КД, за да се справяме с екзистенциални проблеми - проблеми, които могат да ни парализират чрез собствените ни стари навици или неврози, или чрез проблеми, свързани с болест или мъка. Благодарение на КД осъзнаваме, че имаме екзистенциални проблеми и пак благодарение на него сме способни да ги решим или поне да ги приемем. Той ни дава „дълбоко" усещане за смисъла на житейските битки.

            КД е нашият компас „на ръба". Най-големите екзистенциални проблеми в живота съществуват отвъд очакваното и познатото, отвъд установените правила, отвъд миналия ни опит, отвъд онова, с което знаем как да се справим. В теорията за хаоса „ръбът" е границата между реда и хаоса, между спокойното разбиране на намеренията ни и пълното объркване. Това е мястото, където можем да проявим най-голямо творчество. КД, нашето дълбоко, интуитивно усещане за смисъл и ценност, е нашият пътеводител на ръба. КД е нашето съзнание. (На иврит думите „съзнание", „компас" и „скритата, вътрешна истина на душата" имат един и същ корен.)

Можем да използваме КД, за да станем духовно по-интелигентни спрямо религията. КД ни отвежда до сърцевината на нещата, до общото зад различното, до потенциала отвъд всяка действителна проява. КД може да ни свърже със смисъла и висшата духовност на всички велики религии. Човекът с висок КД може да практикува всяка религия, но без тесногръдие, без чувство за изключителност, без фанатизъм или предразсъдъци. По същия начин човекът с висок КД може да има силни духовни качества, без изобщо да е религиозен.

КД ни позволява да обединим междуличностното и вътреличностното, да преодолеем пропастта между Аза и другото. Даниел Голман пише за вътреличностното или вътре-в-аза, емоциите и вътреличностните емоции - онези, които споделяме с другите или използваме при общуването с тях. Но само КЕ не е в състояние да ни помогне да хвърлим мост над пропастта. Необходим е КД, за да разберем кои сме, какво значение имат за нас заобикалящите ни явления и как те осигуряват място на другите и техните преценки в нашия свят.

Ние използваме КД, за да реализираме по-пълноценно нашия потенциал да бъдем развити личности. Всеки от нас формира характера си в резултат на съчетанието между личния опит и представите за бъдещето, напрежението

между онова, което в действителност правим, и по-важните, по-добри неща, които бихме могли да осъществим. На равнището на чистия Аз ние сме себелюбиви, себични, устремени към материалното и т. н. Но все пак имаме надличностна представа за добро, красота, съвършенство, щедрост, саможертва и т. н. КД ни помага да надраснем непосредствения си Аз и да се устремим отвъд него към по-дълбоките пластове на скрития в нас потенциал. Той ни помага да живеем на по-дълбоко равнище на смисъла.

И накрая, можем да използваме нашия КД, за да се справим с проблемите на доброто и злото, на живота и смъртта, най-дълбоките първоизточници на човешкото страдание и нерядко - отчаяние. Твърде често се опитваме да рационализираме подобни проблеми или сме емоционално парализирани или опустошени от тях. За да овладеем изцяло духовната си интелигентност, трябва в даден момент да сме преживели ада, да сме познали отчаянието, болката, дълбокото страдание и загубата и да сме сключили мир с тях. „Какво ще рече „Цени болката като себе си самия"? - казва древният китайски текст, известен като „Дао-дъ дзин" - Щом изпитвам болка, значи ме има." Трябва да сме жадували от все сърце, от дълбините на съществото си, за смисъл, който да докосне сърцето ни, за близост с нещо свежо, нещо чисто, нещо живително, Само тогава можем да се надяваме да намерим онова, за което копнеем, и да споделим плодовете на това съзидателно откритие с другите. Еврейският мистик от XX век, равинът Ейбрахам Хешел казва: „Ние сме по-близо до Бога, когато задаваме въпроси, отколкото когато си мислим, че разполагаме с отговорите." В същия дух френският философ-мистик от XVII век Блез Паскал пише от името на Бог: „Нямаше да ме търсиш, освен ако вече не си ме намерил."

 

От всичко казано до тук могат да бъдат изведени следните показатели за високоразвит КД  които включват:

□  способност да бъдеш гъвкав (активна и спонтанна адаптивност),

□  висока степен на самосъзнание,

□  способност да се изправиш пред страданието и да го използваш,

□  способност да се изправиш пред болката и да я превъзмогнеш,

□  способност да се вдъхновяваш от представи и ценности,

□  нежелание да нанасяш ненужна вреда,

□  склонност да виждаш връзки между различаващи се неща (да бъдеш „холист"),

□  силна склонност да питаш „Защо?" или , “Ами ако?" и да търсиш „фундаментални" отговори,

□  да бъдеш, както казват психолозите, ,,с независимо поле", да притежаваш способността да работиш срещу условностите.

 

 

Притежаващият висок КД човек най-вероятно би станал и неформален - „служещ" - лидер, човек, който внася в живота на другите по-висши идеали и ценности и им показва как да ги използват, иначе казано, човек, който вдъхновява другите.

Съвременното общество има нисък колективен КД. Живеем в духовно онемяла култура, която се характеризира с материализъм, стремеж към лична облага, тесногръд егоцентризъм, липса на смисъл и недостатъчна всеотдайност. Но като индивиди ние можем да повишим личния си КД - по-нататъшната еволюция на обществото наистина зависи от това дали достатъчно хора ще успеят да го направят. По принцип можем да повишим своя КД като използваме по-активно третичния процес - склонността си да питаме защо, да търсим връзките между явленията, да изваждаме на повърхността предположенията си за скрития смисъл на нещата да размишляваме повече, да надраснем себе си. да поемаме отговорност, да засилим самосъзнанието си, да бъдем по-честни със себе си и по-смели,  как да бъдем духовно интелигентни в една духовно няма култура. Западната култура навсякъде по света е завладяна от непосредственото, материалното, егоистичното манипулиране на нещата, преживяванията и околните. Ние злоупотребяваме с връзките си и със заобикалящата ни среда - точно както злоупотребяваме със съкровената си човешка същност. Страдаме от ужасяващо бедно символно въображение. Пренебрегваме човешките качества и се съсредоточаваме върху все по-френетичното действане, върху актовете на “вземането и харченето". Проявяваме ужасяващо пренебрежение към възвишеното и свещеното Вътре в самите нас, в другите и в нашия свят. Както пише американският драматург Джон Гар в „Шест степени на разделяне":

„Една от най-големите трагедии на нашето време е смъртта на въображението. Защото какво иначе означава парализата? Вярвам, че въображението е създаденият от нас паспорт, който може да ни отведе в реалния свят. То е синоним на съкровената ни същност. Да се изправим лице в лице със себе си. Това е трудното. Въображението е божият дар, който прави самоизследването поносимо. То ни показва границите на възможностите ни и начина да ги надскочим... въображението е мястото, до което всички се опитваме да стигнем..."

Чрез едно по-култивирано използване на нашата духовна интелигентност и чрез личната честност и смелост, които подобно култивиране изисква, ние можем да възстановим връзката си със съкровените източници и съкровения смисъл вътре в нас и да я използваме в служба на каузи и процеси, много по-висши от собствената ни личност. В подобна служба можем да намерим спасението си. А може би висшето спасение е в това да служим на съкровеното си въображение.

Едно от най-дълбоките прозрения на съвременната наука е, че цялото може да бъде по-висше от сбора на съставляващите го компоненти. Цялото притежава богатство, перспектива и широта, липсващи на компонентите му. Така че то не е по-голямо само в количествено, но и в качествено отношение.

Тук науката ни помага да разберем духовното. Съгласно смисъла, който влагаме в това понятие, да преживееш „духовното" означава да осъществиш връзка с едно по-голямо, по-дълбоко, по-богато цяло, което поставя настоящето в нова перспектива. Означава да изпиташ усещане за нещо „отвъд", за нещо „повече", което придава по-голям смисъл и повече стойност на настоящето ни. То може да бъде съзнание за или нагласа към митологичното, архитипното или религиозното измерение на живота ни. Може да бъде усет за едно по-висше равнище на истината или красотата. И/или нагласа за едно по-дълбоко, космическо усещане за цялостност, за това, че действията ни са част от някакъв по­-висш универсален процес.

Какъвто и да е конкретният ни усет за духовното, без" него представата ни за бъдещето е замъглена, животът ни изглежда безинтересен, а целите ни -ужасяващо ограничени. Както пише поетът Уилям Блейк, „Ако почистим дверите на сетивата си, всичко ще се появи пред нас в истинската си светлина - безкрайно."

Както казва Виктор Франкъл, търсенето на смисъл е основната  мотивация в живота ни. Именно това търсене ни прави духовни същества. И именно когато тази съкровена нужда от смисъл остане неудовлетворена, животът ни изглежда жалък и празен. Но днес тази потребност остава неудовлетворена при прекалено много хора и фундаменталната криза на нашето време е духовна.

Търсенето на смисъл е очевидно в толкова много аспекти на нашия живот. Какъв е смисълът на живота ми? Какво означава работата ми? Компанията, която съм основал или за която работя? Тази връзка? Защо уча за тази научна степен? Какво означава да бъда самия себе си? Какво означава че един ден ще умра? Защо да се посвещавам на едно или друго нещо, на един или друг човек, на каквото и да било? Две от десетте най-често срещани причини за смъртта в западния свят - самоубийството и алкохолизмът - често са свързани с този тип криза на смисъла.

Хора, живели в предишни общества, дори не биха задали такива въпроси. Животът им се е вписвал в общата културна рамка. Имали са жизнеспособни традиции, богове и общности, функциониращи морални норми, проблеми в границите на познатото и фиксирани цели. Но днес ние сме загубили така наречената от философите „даденост" на живота. Изправени сме пред екзистенциални или духовни проблеми и пред необходимостта да развием интелект, способен да се справя с тях. Само КИ или рационалната интелигентност не е достатъчен. Хората не търсят разумни причини, за да живеят; нито пък чисто емоционални. Не им е достатъчно да намерят щастие съществуващата конюнктура. Те искат да подложат на съмнение самото устройство на нещата, начина си на живот и да намерят нов смисъл, онова неуловимо „повече". Дори само чрез задаването на подобни въпроси те демонстрират необходимостта да използват духовната си интелигентност.

Какво е това „повече", което хората търсят, и защо за намирането му е необходима духовна интелигентност? Защо казваме, че смисълът е основният въпрос на нашето време? Времето ли се е променило, потребностите на хората ли са нараснали или самият интелект е достигнал нов еволюционен етап? Това са някои от въпросите, които спешно се нуждаят от разглеждане.

Липсва ни цялостен контекст, в който да разположим живота си, онзи естествен смисъл, от който бихме могли просто да бъдем част. До голяма степен тази духовна пустиня е следствие на високия ни човешки КИ. Чрез разума ние сме се откъснали от природата и от ближните си и сме се отдалечили от религията. В резултат на огромния технологичен скок сме оставили традиционната култура с присъщите й ценности зад гърба си. Нашият КИ е принизил труда и е придал огромно значение на богатството, дълголетието и безбройните изобретени от човека джунджурии, някои от които заплашват да унищожат и нас, и околната среда. Но не сме открили начин да осмислим всичко това.

Съвременната култура е духовно онемяла не само на Запад, но все повече и повече и в повлияните от Запада азиатски страни. Под „духовно онемяла" имам предвид, че сме загубили усещането си за изконните ценности, свързани със земята и сезоните, с деня и отминаващите часове, с всекидневните ритуали на живота ни, с тялото и неговите промени и със смъртта като естествен край. Ние виждаме, използваме и изживяваме само непосредственото, видимото и прагматичното. Ние сме слепи за по-дълбоките символни и смислови равнища, които поставят целите ни, дейностите ни и нас самите в една по-широка екзистенциална рамка. Не сме далтонисти, а слепи за смисъла. Как сме станали такива?

  http://www.riokozrz.org/ZdrBes.htm

 

По всичко личи, че текста заслужава участта да бъде мародерски изплагиатстван, защото самия той е пример за мародерско отношение към вярата. Причините ги казах под съответния постинг на Клео, готов съм при интерес да ги повторя и тук. За мен е крайно примитивно да се говори за духовност без вяра. Изтласкването на вярата от атеистичното суеверно убеждение, че тя е израз на слабост, безсилие и безпомощност разпалва алчността и е донесла и ще носи безброй беди на хората.

А та е публикувана в научен труд !Много смешно е , аз не претендирам за думите си - те са за вас!

Къде да пратя усмивките?
:))))

..има ли някой???

Когато всички разберем, колко безмислено са се пъчили някои с високопарни фрази и "красиви" думи...вече няма да има блог, а осакатен от интриги и завист грозен празен екран!
И нито те, нито ние ще бъдем по - умни... Нито по - щастливи... Определено има хора, които, където минат - трева не никне! И все не могат да си намерят място... То си е в сила не само в реалния живот, а и в мрежата! Едно е казано преди векове - " Когато реката пресъхне - рибаря си отива!" Тук стана трудно за всеки уважаващ себе си човек... До някога и на друго място, мила!
С обич, Тина

Тук във виртуала, а и в живота винаги е било като в джунгла. Едни индивиди се стремят към цивилизацията, а други..- дивото ги зове...но въпреки това, пак има баланс..!! Нека всеки да си живее свободно и според разбиранията си. Едни са по-добри и интелигентни, други са по-семпли и злобеят..е.. и.... какво от това, в крайна сметка?!
Мисля, че трябва да се върнеш, защото си бяхме добра компания и приятели. Помисли си, върху думите ми!
Усмивки!