Един от опитите ми за разказ, който се престраших да публикувам. Ще ви бъда благодарна, ако споделите мнение.

http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Klosharyat-ili-sinite-prasti-na-evroto/119771.html

Не знам, чак четири апартамента. Не ми се струва, че е възможно.
В Стрелбище има един як млад мъж, сякаш малко недомаслен. Чувал съм, че има голям апартамент в Лозенец, и достатъчно пари.
Събира с една голяма количка велпапе, през цялата година.
Шашавини!

че сега трябва да изляза.
Привет!

Има различни хора ,но тук става дума за по-силно внушение .Това е моето усещане .Много е добър .
Смело публикувай ! Успех !

покъртително е. А кратък разказ се пише така трудно.
Прегръщам те. Пускай и тук, не се страхувай!
Валя

Добре си синтезирала емоциите и чувствата! Къс разказ наистина трудно се пише, но мисля, че си се справила. Успех и в бъдеще!

А на невярващия за четирите апартамента - възможно е. И не само е възможно, но има "клошари" с толкова имоти, че и повече. Познавам един от малко провинциално градче - не е точно клошар, а просяк-инвалид. Срещала съм го по пазарите в околните градчета, по празниците на градовете там и бях изумена, когато ей така съжалявайки го, не го подминах и му оставих някакви "бели' стотинки, а една от минаващите жени ме дръпна и сопнато ми каза, че същият има триетажна къща и понеже нямал деца, купил на племенниците си мерцедеси. Хлъцнах от изумление, но след това и други го потвърдиха. Та "клошарството" и "просенето" си е отдавна занаят... и явно не се печели лошо...

Затова и възможно.

Поздрав за разказа! Прегръдка, празнична!

Леко се чете, наситен е с емоции. И е реален преди всичко :)

че всичко е възможно...........
Хубав разказ!
Хареса ми, приятелче!

Хареса ми!

Много силно и синтезирано като емоция и много добро като изпълнение.
Не съм изненадан, че един толкова силен Поет (не обичам думата "поетеса") може да е толкова добър автор и в прозата. Продължавай да твориш, защото твоят Талант умее да внушава!

Да, така е,просяците са много по богати материално от нас - милозливите....
Това ми се случи и на мен във Варна.Една жена- в дрипи,седнала на стъпалата на подлез стенеше ,че не е яла нищо 2 дни.Току що си бях купила закуска- подадох й я, и също така и 2 лева-закуската с досада напъха в някаква торбичка,и хищно грабна парите.След няколко месеца научих нейната история от мои роднини.Тя живее на лозенцето в местността Траката, където има огромна вила и я дава през сезона под наем, и няколко апартамента във Варна,от които също печели...
А разказът е много хубав ,грабва те- с малко думи -много емоции и няколко съдби...
Поздрав!

Самата история е правдопободна; просто в живота става така. Не е съчинена, а е възможна. Рисуваш добре хората, обстановката, ситуацията. Е, да се срещнат на едно място старецът, немателят и момичето е случайност, която може да се... случи.

"Сигурно е, защото е невъзможно."
Хареса ми! Поздрави! :))

Не ми хареса само "да е целунат денят му".
Привет!

в целуната нощ...Молиер... Женя.... усмивка,гальовна...бъди!!:)))

После ще го видя, че тръгвам в командировка. Поздрави!

Дали подаващият информацията, за да подчертае осъдителността на "бедняка", не бърка или не преувеличава (почти неизбежно у нас), дали пък даващия последните си стотинки се лишава от баничка до обяд, или до в други ден и изобщо, има толкова потайности и възможности за спекулации в такива ситуации, че най-добре е човек да не съди и да не бърза да прави заключения, нито да се втурва да решава такива ситуации, преди да са поискали от него и преди да се е опитал да подразбере каквото е възможно, за да обвърже помощта си не с някаква "истина", а да свърже претенциите на другите със собствената си реакция.

По съм притеснен, когато подобно поведение е норма и се "дава" според мрънканията, вайканията и претенциите, което за мен е приело епидемични размери у нас и е основната пречка пред оправията ни, защото е основата на беззаконието и произвола, от които не можем да се отървем. Едно оглеждане показва, че най-пищят и мрънкат онези, които най-много си угаждат, и полагат най-малко усилия, за да оправдаят претенциите си. На останалите не им е до пищене, защото разчитат на способностите и труда си.

хареса ми...само това ..да е целунат денят ти...малко ми е страно..

Я дай и това, което изряза преди да го качиш.
:))

Доста хубав разказ, Женя. Замислих се дали този старец не дава парите от наемите на апартаментите, за да живеят добре децата му, а той да води подобен живот. Има тъжна нишка в разказа ти...
Поздрави и от мен!

podseti me kak kato studentka dadoh poslednite si stotinki na prosiak...be6e obiknoven pianica...
offf...:(

съгласна със забележката на Монализа...
а по темата - отдавна не вярвам на просяци.

Поздравления!

Развълнува ме, дори го прочетох два пъти, защото успя да ме замислиш : ЗАЩО?

Навярно старецът има психически проблем. Тези болни се нуждаят от лечение, но ако няма близки, или има, но не обръщат внимание на здравословното му състояние, то резултатът от всички тези комплексни причини е тъжен.

и аз малко по-късно ще го прочета!
Приятна и усмихната вечер от мен! :)

Хубав прощъпалник!

Оказа се богат реститут. Имаше цяла сграда близо до Орлов мост и доста друг имот.
Ходеше в онези тъмно сините дочени костюми за общи работници от соца и не се отказа от навика да пребърква кофите.
Ако пишеш разкази прави ги извлечени от живота, защото той е най-невероятната история, която може да се случи на всеки.
Честит прощъпулник и успех!

написан и лекочетивен разказ. Иначе - историята е световно известна. Има такива хора навсякъде. Вонигът има една повест(?) - "Бог да ви благослови м-р Роузуотър"
Та там имаше една клошарка-милионерка. Да не говорим за класиците:)))
Поздрави!

Единственият Ваш разказ, който съм прочел, първо ме наведе на пословицата "Болен - здрав носи!" Може би, защото съм ординер в мисловните си корелации. Финесът на наратива е доста по-висока вибрация. Служите си виртуозно с повествувателното слово, с привнесена поетика! Творбата Ви е проникната от екзистенциална болка при внезапния завършек и би могла да спечели конкурса на LiterNet за къс разказ. Не се колебайте да го изпратите!

Не съм съгласен с мнението на 31. Не защото разказът не е добър. А защото там критериите са малко изчанчени, ако така мога да го кажа.
Продължавай!

та затова реших тук да публикувам коментара си!
Хубаво ,стегнато и интересно пишеш,а историята ти звучи достоверно!Чувала съм за такива хора .Изкривено мислене на болни мозъци......
Поздрави от мен!

да се опита? Разказът е хубав!

чак сега сколасах..
Изобщо не съм се съмнявала, че разказа ти ще е стойностен! Усетих атмосферата с цвят, мирис и вкус...А краят ме изненада! Егати, има ли наистина такива хора?! А героинята ти е невероятно чувствително, човечно и благородно същество, което е изчезващ вид, за съжаление...
Поздрав най-сърдечен от мен! :)

Аз не съм толкова умен, за колкото се пиша. Не разбрах: скрънза ли е дядката, децата му ли го обират, че са го докарали на такъв хал или е малко "така". Каквото и да е, стана ми мъчно. Може да не съм умен, но съм чувствителен, а ти умееш да разчувстваш...

Героинята е постъпила по Библейски - като жената, която пуснала в дискуса последните си две лепти. А героят буди жал, каквато и да е причината за състоянието му.
Тъжно... но искрено поднесено.
Поздравления!

Действай! Пиши, пиши!
Пиши:))

Хубав е разказът! :)

Представяш ли си колко му е омръзнало на тоя човек от света. В крайна сметка в първопроизхода си човек винаги си е бил клошар. Човека просто не се крие :)

Един да говори както му е на устата.
Жалко, че не се показва с ника си.

такъв е животът в България!:)

Чувствителна към болката и находчива във формата.Умение за ходожествено изразяване и внушение.Продължавай смело напред.Чакаме твоите послания.С поздрав и пожелания за успех!