С мъгливи пръсти ,зима

здрависа първата ни среща,

минутата изтръпнала застина,

потърси в идното надежда.


Небето капеше в звезди безбройни-

ранени спомени изстинали,

шептейки пясъкът пророни

дни в минало отминали.


Душата ми бездомно се заплете,

в мъгла през твоята премина....

вятърът се пръсна на куплети

с обречена от нас любов, замина.

..и без име...но...хваща!
Поздрав, Жени!
http://www.youtube.com/watch?v=dfb0FemBADE

сгуших си я нежността ти
и думите И стигнаха до мен
ще ги запазя в мисълта си,
в крачките към идващия ден :))))))))

Ах,каква магъосница си!Подбрала си ми любимост!!!:))))))

пишеш за тъгата... За една обречена любов...
Много ми хареса, Жени...
Знаеш ли вече колко пъти го прочетох?...:)
Благодаря ти...за споделянето...

Любовта е обречена,когато се срещнат двама,които не са погребали спомени-убийци на надеждата.
Аз благодаря,за присъствието ти тук,Ася!:)))))))))

БИ, КРАСИВИ СТИХОВЕ,ТАНЦУВАТ ТАНГО ДВЕ НАЗАД И ОТНОВО НАПРЕД...
И ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО, ТОЙ Е В МИСЛИТЕ ТИ, ЗНАЧИ Е ЖИВА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Танцуват мислите..поне за тях време остава:)....а живоста ни,ако я имаме,запазваме до края си,а ако я нямаме...никой не е в състояние да я предизвика:)))
Приятна вечер,Джул!:))

От мен и стихът ми:признателност!:)))
Отворих,за да набера нещо,което надрасках на листче,а дори незнам как набрах това,отнесена в едни свои мисли..,хареса ми и го оставих.След около час се сетих,че го нямам никъде другаде и го записах и на компа ми в папката:)И ако пак не ми се случи "нещо"чакащия може и да се появи:)
Радвам се ,че мина!Харесвам чувственоста на стиховете ти!:)))

сякаш това се повлича по течение на времето ни,
и в него срещат се спомените по незабравимото...
Нежно и докосващо!:)

Аз дори незнам защо и как го написах:))Много бързо и случайно стана:)По скоро метафорично откликнах на една своя мисъл,на едно чувство,по скоро предчувствие...което по своему усетих..:)))
Благодаря за пролетният ти полъх!:))

Чудно! Поздравления!
:)))

Всъщност в стиха ми се заплетоха мисли свързани с човек,който незнам дали ще ги разбере,но някак ми стана мъчно и трябваше да ги излея.Може би съм се и почувствала и виновна,а и питая към таз личност много топли чувства,примесени и с уважение,което ме е и заинтригувало:))
Благодаря ти,че се отбиваш!

:)))

Малко са хората имащи доверието ми.Не казвам мислещи като мен! И точно тези хора понякога ,в даден миг, ужасно ми липсват:)) И предчувствието ми,че си е отишъл...може би все още не,но ще си иде...изля се в стих,защото знам,че ще ми липсва,но...остава спомена от нощен танц на мисли,остава приказката за пепеляшка с гонга в полунощ.....
Размисли ме,вмир!:)Доброто ти пожелание ме върна в мислите:)Благодаря ти!:)

Знам ли,какъв вятър ще ми духне в главата:),но ти благодаря за заинтересованоста!:)

Душата ти бездомно се заплете,
потърси във мъглата брод,
но в тъмното намери стръкче цвете.
Разцъфнало в мъглата с нежен зов...

Сърдечен поздрав от една Хрумка :)))

Хрумката ти е чудесна,а си и права!:)Намерих стръкче цвете и нищо,че ще се изгуби някога в мъглата.Ще запомня мирисът му,аромата...:))))))))
Усмивки за теб,Чудесно създание!:)))

прекрасно е

може би,защото го преживях в мисълта си,се получи добре:)))
Благодаря!:))