Преди около месец, с шепа познати решихме да си поразнообразим ежедневието, отскачайки до Гибралтар.През ума ми мина идеята,че бих могла да направя снимки и пусна постинг,за това неголямо,но атрактивно място и първото,което прибрах в раничката ми бе фотоапарата.Споразумението ни,че ще се качим и на скалата ме зареждаше и с допълнително нетърпение,защото оттам гледката си заслужава да бъде уважена.

         Благополучно пристигнали,освободили се от досадната испанска проверка/англичаните тук винаги са по-толерантната граница/,пили кафе побързахме към скалата.
         Всеизвестен е факта,че на това място живеят диви маймуни от вида Маготи,които са много любопитни и още толкова крадливи.Поради това джобовете ни предварително бяха изпразнени от телефони,цигари и всичко това,което не бихме искали да им "подарим".
          Оказа се,че само двама от петчленната компания сме с фотоапарати.Аз на няколко пъти едва не се изгубих,намирайки какво още да снимам.
          Полюбували се на гледката ,която се открива от върха на скалата,побързахме да пообиколим магазинчетата,да изпием по нещо в някое кафене и да се приберем навреме за нощния спектакъл на единия член от компанията.
          Дотук всичко добре!Аз бях доволна с множеството снимки и с дреболийте,които си харесах за спомен от този ден.
          Излезли вече от Гибралтар ,по пътя за автогарата на Ла Линеа,решихме да направим още някоя снимка за спомен ,отново хващайки скалата,макар вече и отдалеч,а и залива на Ла Линеа също привлече погледът ни. 
          Тогава дойде изненадата.Бях си забравила найлоновата чантичка с покупките,заедно с фотоапарата и един от телефоните в заведението.Нямаше закога да се връщаме,тъй като следващ рейс нямахме.
         Не се притесних особено за нещата си,защото знам,че ако се забележат от персонала, ще ме изчакат до следващото ми пребиваване там.Помолих да ми направят три снимки,които да изпратя на родителите си и се прибрахме.
         Днес имах възможност да отскоча дотам и чантичката ми, както и предполагах, ме чакаше прибрана от сервитъорите.Подадоха ми я с усмивка и доста шеги,а аз доволна пак върнах в мисълта си идеята за постинга.
         Но,когато е казано,че нещо няма да е твое....
         Не ми се обяснява неприятния инцидент,при който пак се отзовах без въпросната чантичка.Но ми стана мъчно,не за фотоапарата,защото имам два,но снимките...тях губех.Така си и останах само с трите мои снимк,направени ми от компанията ми.



Зад мен ,в далечината, е Гибралтар.


Заливчето,пред което не исках да пропусна да се снимам.


Алеята на път за автогарата в Ла Линеа.

 До Гибралтар, може би някой ден ,пак ще отида, и пак ,както и навсякъде ,ще правя снимки.Може да пусна постинг,а може и дотогава да забравя за желанието си,но това,че повече от месец нещата ми са били грижливо пазени,без каквато и да е злоупотреба с тях,надали ще забравя.
 

А щяхме да видим още толкова много...
Поздрави!

Добре поне, че тези снимки не са се изгубили. Хубави снимки! Приятен ден! :)))

Прегръдка!

Определено има какво да се види,макар че действително е много малка площ.Внушителна е скалата,а самата вилищна площ е това,което увеличавайки снимката се вижда зад мен,но маймунките са си почти навсякъде.Съществува поверие/суеверие/,че таз скала ще е английско владение докато е жива поне една маймуна.Те са под спецялната закрила на Кралицата.На тази малка площ има даже и летище,което се извива около скалата и когато каца самолет границата се затваря до презимяването му.

Бих казала хубав спомен от едно човешко поведение:))
Лек ден и за теб,изпълнен със положителни емоции!

Доближиш ли скалата сякаш влизаш в друг климат.От нея струи хлад ,и то доста осезаем :))Сякаш ти разказва за мощта и историята си.Не малко апетити дразни това малко местенце!:))

То отиването не ми е проблем,ама фотоапарата вече ми е един и ако и той ще се затрие при мисълта да пусна постинг...а и упорито държах повече от стихчета тук да не пускам:))
Усмивки за теб и речната целувка!:))

И тези са нещо !
Напомни ми преди много години , когато жена ми си забрави часовника под възглавницата в хотел Орлов - Албена .
И когато след четири дни пристигна по пощата , това много приятно ни изненада .
Поздрави .

надявам се да ми "простиш" удоволствието, което постингът ти ми достави!
Поздрави и лек ден!:)

Разказа ти ме върна назад във времето, в миналото на един друг живот. В един студен дъждовен ден, когато скалата едва се виждаше, но небето се проясняваше, и имах само две часа, защото по светло трябваше да минем през пролива. В спомена от този ден са останали един китаец на улицата, който ми даде един чадър /за една лира/, малкото магазинче на един грък с огроман склад /това е заради данъците/. Имах чувстото , че той говори на всички езици на света. Остана и спомена за топлината и уюта на едно малко кафе. Твоя разказ и снимките донесоха слънце в споменните ми. И както в онзи далечен ден така и днес нещо се промени в живота ми. Грее слънце, планината е във сняг, а навън въпреки че е края на януари е един истински пролетен ден. Разказа , снимките и музиката донесоха пролет в душата ми. Благодаря ти.
С много обич!
krassko

Задължителна практика тука е изпращането на забравена в хотела вещ на притежателят и.Камериерката губи работата си,ако нещо забравено не е предадено на гувернантката/вид директор.Думата сигурно има и български вариант,който аз незнам/ за да бъде върнато на собственика.Губи я не само в хотела ,в който се е случило!

Благодаря!Удоволствие е за мен твоето присъствие сред коментарийте в постинга ми!:))
Усмихнат и за тебе ден!:)))

Точно в едно такова уютно кафененце си забравих торбичката:))
Да,на територията на Гибралтар данъците са доста високи.
Хубаво е,че съм те върнала в красив спомен и съм усмихнала денят ти!

При това приятен спомен. Утеши се, че ще имаш още една причина, да прескочиш отново до там.

Интересното е ,че по-голяма част от населението на Гибралтар е от хора "извън закона"/английски поданици/,но там кражбите са само от маймунките,а мобилния ми е линия/връзка с цял свят/,но последния отчетен по фактура разговор си беше мой :)

Такава красота не бях виждала скоро. А снимките увеличих 2 пъти, да видя ти ли си!!! Гледам някакво момиченце се усмихва... а, то си ти - страхотен постинг! Да отидеш пак там или даже на друго, още по - красиво място!!! И искам още много снимки... Страхотна си :)))
Поздравления!!!

Има доста по-красиви места.Това запленява с величието на скалата си,а и с недотам безизвестната си история:)
А момиченцето...си е жена на 47 ли беше,но там някъде:))/то си пише в профила/,но благодаря и за комплимента:)
Не е важно на колко си години,важно е с колко достойнство ги носиш :)Аз не тъжа за младост!:))Харесвам си възрастта!:)))))))

Красота! Както и всичко, сътворено от Бог.
Поздрави!

Гибралтар ми е лесна дестинация:)Има места,до които съзнавам,че никога няма да отида ,въпреки огромното ми желание и ще Ви бъда благодарна,ако срещна едно от тях в блога Ви :)))))))
Поздрави!

Ами да ти предложа от моя блог два постинга за Ню Йорк и един за Вашингтон .
Общо 75 снимки .
поздрави !

Мисля,че не съм попадала/не съм сигурна/,но и да съм ,с удоволствие ще "прескоча" пак!Ако искаш,допълни си коментара с линк,може би и други ще се заинтересоват/нямам нищо против отново да одобря подобен коментар/:)))))))))
Благодаря!:))))))))

Zaintriguva me. Krasiva jena si! Bih iskal da se zapoznaem! Ako ne te zatrudnqva, mojem da pogovorim po skype?

Хубавата външност ПОНЯКОГА е приятна добавка към чашата с кафе:),но магията от общуването се обуславя на интелекта. :))
Скайп имам,но там допускам твърде малко хора и никога непознати :)
Благодаря за вниманието!:)

запазила си най ценното- впечатленията си.Радвам се ,че бях тук и благодаря :)))))

:)Определено вече гледам на таз точка от земята със суеверие:))Не веднъж съм я посещавала и все нещо се е случвало,та да не притежавам "мои" снимки оттам:)),но и винаги съм си тръгвала с нови впечатления от хора и местност,и те все добри.
Радвам се, че ти е харесало!Съзнавам,че от това малко по площ местенце може да се извлече доста и интересен снимков материал,но...пусти късмет!:)))

Радва ме,че ти се харесват стиховете ми! В блога стихове не се публикуват в тази класация,но на мен това не ми пречи:)Може би,даже е по-добре така:)!
Благодаря ти,че наминаваш!Ценя присъствието ти!:)))

Аз съм с повече от един мобилен номер,така че без телефон не бях:)А каквато съм станала разпиляна,добре,че няма кой да ме "събира",та ми се спестява мърморенето по въпроса:)))

Много ми хареса пътуването с теб, макар и само в три снимки, емоцията от разказаното и мелодията ги допълват. :) Пожелавам ти още много незабравими преживявания по живописни места! :)

За мен точно емоцията от преживяното е ценното:)А снимките...те със сигурност ще са с висока за родителите ми ценност:)
А мелодията..ами,като не успях да кача фокусираните от мен красоти,то поне на чуждите да се порадваме,а тази италианска вила в много красива с цветята си.
Има ,много снимки имам,даже и на много по-красиво място от това,но не и с такава история,каквато има Гибралтар,а да разказвам за нея без снимки е убийствено сухо:))/поне за мен/

Съкровището е в душата ти.Думите...
ех,Бибс :)Винаги започвам да си припявам,като те чета :)))

Знам си аз,че колкото и да те няма тук,появиш ли се и си ми подарила света и за през отсъстващите ти дни:))))))
Твой да си е светът и тази нощ!:))))))

БИ, СПОМНЯМ СИ ПРЕДИ ГОДИНИ МОЯ ПОЗНАТА МИ РАЗКАЗВАШЕ ЗА ИСТОРИИКИ СЛУЧИЛИ СЕ С НЕЯ НА ЕДНА ПОЧИВКА
А АЗ ВСЕ ПО НЕЯ И ПРОСТО Я СЛУШАХ И СЯКАШ БЯХ ТАМ...
НО ВЕДНЪЖ ТЯ СЕ УСМИХНА И МИ КАЗА ЧЕ СЪМ МНОГО ХИТРА, ЧЕ БЕЗПЛАТНО СЪМ ГО ПРИЖИВЯЛА
И АЗ СЕ УСМИХНАХ И ГО ПОТВЪРДИХ
ТАКА И ТУК ПРОСТО МЕ ПРЕНЕСЕ И ВИДЯХ ДРУГ СВЯТ И ТИ БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Радвам се,че съм успяла да го споделя с теб,Джули!А и си заслужава да се каже,че не навсякъде има непочтенност.На тази малка площ никога не съм се сблъсквала с грозното! Не отъждествявам националност с дадено качество,далеч съм от това.
Приятна вечер за теб!:)))