Всяка прилика с лица и събития е... неслучайна :)


Дали ще се посмеете или не, решете сами като го прочетете:


http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/CHuzhdenkata/124231.html

един изчезнал на север образ, но може да има и други.
Поздрави за Новата година!:)

Напълно права си. Поздрави от Родопите!

ако не беше реалност. ;)))

поздравления! :)

Част от една действителност, Женя!
Поздрави и от мен!

Страхотно е написано! Отговаря на образа на много у/о/правници - дори е много успешно направен, как да кажа, типизиран и стилизиран образ. Поздравления за което! Все пак не мога съвсем да си избистря на кои лица ми напомня, имам подозрения и се надявам да е някой висш представител на сегашната висша власт, последното го вметвам само риторично.:)

"Ех! - пак въздъхна Генчо - Тегло!"

И аз като Генчо, Тегло ...

Само с една кола работа не се върши...:))))
Поздрав, весело е, ама не много:))) Като си помисля, колко коли ни трябват:))))

замислих се, да:-) А краят бе напълно неочакван! Поздрави, Женя!

....шарен свят!:)))
http://www.youtube.com/watch?v=P8NM3m5LJHA&feature=related

Хи-хи-хи! Абе, всички сме силеко луди. А това "всяко събитие..." ми напомни, че преди години, в началото на 90-те когато наистина всеки можеше да се кандидатира за президент, имаше един, които наистина го пускаха от лудницата за изборите. Сигурно си чувала за Йоло Денев. Е, та той си имаше жълта книжка, но това не му пречеше да е кандидат за президент, само че на едни от поредните избори явно решиха да не го пуснат и така злополучно завърши политическата му кариера. :-))
Поздрави и благодаря за веселия разказ.

Смешно-тъжна история..:)

Има елегантно разказване, има изненада, сладка и чаровна.

Поздрави и най-добри пожелания, на първо место здраве!

без поводи, а с цел !
Клюкарката неуспяла си остава клюкарка и намирисва на мърша!
Много просташки и тенденциозно заядливо, пълно със злобата ти!
Явно си описвала някого,еъководейки се от себе си!

Не вървам да не е истинска. "По коментарите" ще ги познаете...

Страхотен разказ ...част от реалността ,би било добре ,ако приликата беше ...
случайна .Много е сполучлив образът , ирония ,хумор ,истина, преплетени много умело в една тъжна пародия на действителността ...
С две думи -браво ,Женя !

Разказ за нашенските си работи..нищо не се е променило..очите ни все в чужденците...
Продължавай да пишеш!!

Смях се, смях се, че се замислих... Много символичност има в образите - и властта ни все от Генчовци, и ние сложно говорим, но сме целокупно за ремонтната работилница. Ама хак ни е, защото се оставяме да ни правят на маймуни!

Чета те отдавна, пишеш прекрасна поезия. Но вече си мисля, че е време по-сериозно да се заемеш и с прозата. Удивително точна преценка на действителността, пречупена през иронията, с която неминуемо трябва да се поглежда към битието ни. Езикът ти е много интересен и подходящите изразни средства придават допълнителен колорит на картината.

"Чужденката"
Умърлуши се Генчо. Замисли се. Както и да го погледне, този с туй успял, онзи с онуй, а той... толкова пот хвърли, та кмет да стане - бабите една по една ги хвали. И дядовците не пропусна. Зер, нека се види, че и той е добър човек. Какво, че държала някоя мотиката как може и си мисли, че и тя копае. Правилно си е то нейното копане. Я виж после, как му разбира и връща добрината. То, във всяко стадо си има и мърша, та намериха се там една, две даскалици да не са му съгласни с всичките мнения, ама шарен свят, пък и те една-две, а бабички дал Господ.
"Ех! - пак въздъхна Генчо - Тегло!"
Тъкмо си бе помислил, че най-сетне Господ чу молитвите му, когато я зърна. Седеше важна, с крак връз крак и си говореше нещо неразбираемо. Веднага я приближи и ú се представи. Светнаха му очите. Интелигентна била, известна, не ú се разбирала приказката, щото не говорела по просташки - езици знаела.
"Най-сетне, Господи!" Толкова време имало защо да седи в това село. Та ú каза, че "ето заради такива хора все още е тук и точно заради такива като нея му е хубаво".
Зарадва се и тя, прояви благосклонност към признанието и обеща, че ще го почете с едно гостуване, ще му разясни що е култура.
Той благодарен, благодарен... И всичко си вървеше толкова добре.
Акъл щели да му дават тази или онзи! Знаят те! Ето, жената разбира, къде, къде... света обиколила и все с величия, а и тя самата величие, си казва че е. То не че нещо ú се разбираше от бозаджийската приказка, ама така ще е като все на село са стояли, свят не са видели. Ще я подкрепи, ако онези даскалици нещо и опонират! Ще я подкрепи, та да разширят и те мирогледа си покрай нея.
Вече бе подготвил всичко, когато се появи колата и я откара...
Към лудницата.

20. duhotsever - Колко мило и верните кучета са тук, но скоро ще си отворя устата. От лудницата!
20:10

Нещо бъркаш но си близо. Човек лесно се крие зад фалшива почтеност. Ще си получиш поздрава от лудницата!

но не ми харесва надменността и ехидността ти. И друг път съм ги усещала. Прощавай, нищо лично.

:))))))))))) хайдееееееее :)))))) започна се с минусите :))))))))))))
Това поздравите от лудницата ли са?:)))))))))))))))))))

Хе-хе!
Чудесен разказ, ама в Живота няма толкова бърз "Щастлив край". По това се познава, че е измислено.

Сиреч "у Живото" години наред се заблуждаваме, че някой е нещо друго, пък то ... Мда-а-а. Стана "Размисли и страсти", ама без второто. А щом ставам сериозен, не е на добре. ;)
Затова ... http://www.vbox7.com/play:efba3fac

Не мога да си обясня злобата, та Женя ни е разказала една малка част от живота, който ни е даден да му се радваме?
Чу

Добре е, когато един разказ те накара да си направиш равносметка, нали? Поне аз мисля, че това е признак за качество на разказа?!

Поздрави за разказа и героите ти... ;)
Затъжих се, как ми се говори на някакъв странен език и на мен...

За разлика от теб, той знае кой е до мен, така че предположенията ти стават висящи:)) Малцина са тези, които имат привилегията да знаят за кого става дума:)) Няма да си от тях:))

Почти като по Камю, но с нашенски привкус :) Поздрави :)

Много здраве ти пожелавам през новата година, за да постигнеш всичко, към което се стремиш!

Женичка, освен поздрав за разказа с дъхоспиращ край, благодарност и за добрата воля за препечаташ наново текста на Кхалил Джубран от постинга на Караяни. Труд си е, вадене на очи си е, а ето - сторила си го. Благодаря ти искрено!

чудесно е добрия поет да може и да разказва!
Поздрави, Жени!
Владимир

Поздрави!